уикенд във Вегас

Любимата ми монголска супа се оказа виетнамска. Не знам защо бях решил, че това е монголски ресторант. Разбрах го днес като ходих пак да хапна. Това не пречи на супата разбира се. Надявам се само пилето наистина да е пиле.
Видях, че вкъщи имаме старите епизоди на Междузвездни войни отнякъде. Изгледахме епизод 4.
Най-после се задава един свободен ден. В понеделник е мемориал дей и не се работи. По този повод утре заминавам с колеги до Лас Вегас за 3 дни. Така че няма да има постинги няколко дни, но после ще разказвам.
Забелязвам, че празниците все се падат така, че да има дълъг уикенд. Трябваше да се сетя, че проблема е решен практично по американски. Всички празници не са на определена дата, а на еди кой си петък или понеделник в някой месец. Освен 4-ти юли разбира се. По този начин винаги се получава дълъг уикенд. Малка компенсация за убийствено малкия брой дни за отпуска. То не се води отпуска даже, а нещо като лични дни ("personal days"). Един вид дават се 10-тина дни в годината, в които да си свърши човек някаква административна работа ако има. Но по-добре да не си ги взима, за да може за 2-3 години да натрупа достатъчно дни и да отиде до Европа. В много случаи и това отпада, защото човек обикновено си сменя работата на всеки 2-3 години, понеже фирмата фалира или го уволняват и се почва отначало със събирането на дните.

чети още...

междузвездни войни

Току-що се връщам от "епизод 3". Ходихме цялата къща да го гледаме. Бях се настроил за голяма боза, защото 2-3 човека ми казаха, че не бил хубав филма. Противно на очакванията обаче ми хареса. Диалогът е малко дървен, но ефектите са си добри. Историята също, с някои изкючения, е натъкмена както трябва. Първоначалният наплив явно е отминал, салонът беше полупразен. Изгледахме я и тая сага. Като свърши филма ми се прииска да гледам пак следващите серии. Интересно защо не предлагат пакети да гледаш всичките 6 серии в еднодневен маратон. Сигурно има някъде, но в нашето кино тук на село е само тази серия. Поне видях защо Вейдър ходи с каска:)
Преди киното имаше обща вечеря вкъщи. Май за първи път. Един път бях готвил и аз нещо за всички, но беше отдавна и не беше официално. Днеска Фиона беше сготвила някакви работи. Тя понеже е от Англия няма какво да описвам качеството на манджата. Поне не ми стържеше корема в киното.
Температурата през деня е константна вече трети ден - 27 градуса.

чети още...

Екскурзия на север

Днес цял ден въртяхме с колата на север от Сан Франциско. Присъедини се и съквартирантката ми Емили. Май между колегата ми Андреас и Емили се завърта някаква работа, ама да видим:)
Първо пътувахме дълго време по шосе No 1. Това е шосето, което минава по цялото западно крайбрежие. На моменти има много хубави гледки към океана.
Спирахме да ядем в някакво село. Малко като се мръдне от встрани от Сан Франциско много опустява района. Сега е доста зелено, точно както съм си представял прерията като чета Карл Май. подухваше лек бриз и тревата се люлееше.
После тръгнахме на изток в посока към Сонома и Напа - двете долини, които произвеждат виното. Тъкмо се чудехме как се прави дегустацията на вино и видяхме една табела "дегустация на вино - тук". Аха, спряхме и влязохме в нещо като магазин. Жената почна да ни омайва какво било хубаво виното, как много дъжд тая година, но засега няма поражения по реколтата. Остава да каже, че тая година няма да е хубаво виното, че да не дойдем догодина пак:)
Оказа се, че за дегустацията се плаща. Ако си купиш после вино не се плаща. Пробвахме разни вина. Нищо особено според мен, не знам защо ги продават по 40 долара. Накрая купихме най-евтиното бяло вино за 16 долара, ама пак платихме за две дегустации, защото се брой на човек. Трима дегустират, трима плащат.
Решихме, че няма да пробваме други изби. На връщане решихме да минем през Бъркли. Емили е учила там и ни показа кампуса. Точно днес явно се паднаха тържествата за завършване на годината и беше пълно със студенти и напудрени родители, особено на мексиканците. Студентите всички бяха с квадратни шапки и черни тоги. После ходихме на етиопски ресторант. Етиопците ядяли с ръце, без прибори, като индийците. Донесоха нещо като хляб и разни месца и зеленчуци да си ги взимаш с хляба. Малко се учудих на кухнята. Мислех, че в Етиопия мрат от глад, но ако се съди по това което донесоха не ще да е така. Мисля, че малко ни позалъгаха, че това е етиопска кухня. Но както и да е, добре си хапнахме.
На връщане имаше отвратително задръстване в Оуклънд и доста се изнервих, но в крайна сметка се прибрахме благополучно към 10 вечерта.

чети още...

Вчера вечерта едни колеги спретнаха малък купон. Беше малка компания, но си изкарахме добре. Малко странно беше, защото по никое време в четвъртък се падна. Играхме даже покер. Не помня дали съм играл преди. Не е много трудно и като не играеш за истински пари много смело се залага.
За "епизод III" се чуват различни мнения. Още не съм го гледал, може би ще отида другата седмица.
Утре с един колега ще паразцъкаме малко на север с колата. Ще ходим до долината Напа - там се прави калифорнийското вино. Мислим да пробваме малко вина из избите. Времето се очаква да бъде убийствено. Дано да не прегреем. Предполагам, че ще има какво да разказвам утре вечер.

чети още...

зелен картон

Вчера се оказа, че съм треснал джакпота - спечелил съм зелена карта!
Сашо се обади и каза, че съм получил някакъв дебел плик, едва се побирал в пощата. Нещо май съм бил спечелил. Направо си помислих, че е поредната реклама. Всяка седмица "печелим" какви ли не щуротии и после се разбира, че става дума за бецален. Обаче Сашо вика "мани ти, има тука някакви лепенки, формуляри, чудеса". Добре викам, факсвай първата страница да видим какво е дошло пак. Е видях - congratulations, вече нама да си боклуче, ще ставаш американо.
Все така става. Тамън се опитаме да планираме за няколко месеца напред и става нещо дето да обърне всичко на 7200 градуса, демек 20 х 360. Не ме питайте "и сега какво?", защото не знам. Днес ходих до имиграционните служби да питам дали е истина, едва ли не се надявах да е някаква шегичка. Отивам там, всякакви мексиканос чакат, чакам и аз. Дойде моят ред.

офисър: "ти за какво?"
аз: "аз такова, за зелената карта."
офисър: "дай да видим какво са ти дали, аа рано е още, ТВОЙТА карта от октомври ще си я искаш."
аз: "значи има карта и за мене?"
офисър: "има има, ама като дойде време тогава."

Имало карта. Поживьом увидем.

Вчера си беше явно визов ден. Стоях до 12 вечерта да чакам да почне работния ден в Германия. Обадих се на ауслендерамта. На 1 Юни ми изтича визата и няма да мога да си я продължа, защото ме няма. Фрау-то там се разпени страшно. Как така няма да се явя, край, прекратява ми се визата и точка. Вика, лая и аз виках, лаях. Говорихме си на немски демек. В крайна сметка не можа да ми каже какво е решението, продължи докрай да си повтаря, че ако не се явя визата се прекратява. Патова ситуация. Тука не мога да напускам страната, там не може да не се явя. Като тръгне човек да заминава едвам го пускат, после пък като иска малко да го няма не го пускат да излезе, иди разбери. Тя визата и без това явно е прекратена, защото съм вече 6 месеца извън страната.
Както и да е, няма смисъл от разправии, те просто са натренирани да си навикват и много-много да не разсъждават кое е логично и кое не. Като се върна ще му мислим.

чети още...

It's now that matters

Ох, какво да пиша, знам ли?! Пак проблема с третите лица. Майната му - обадих се на баща ми и му честитих половината век. Мислеше да не празнува, но аз мисля, че сега ще празнува. На 50 години доживя сина му да му се обади за рождения ден :) Празнувай, братче докато може, че после не може! Равносметките ще ги правим на целия век, сега е полувремето.

чети още...

ч.р.д. , баща ми!

Мерси на всички за изчерпателните коментари. Дай на хората поле за изява и гледай какво става:) Ако пиша пряк отговор на коментари ще го слагам под самия коментар да не се набърква в новите постинги. Ако не отговарям нашироко е защото нямам време, не защото не ме интересува коментара, така че си пишете спокойно.
От един коментар от майка ми разбрах, че баща ми днес става на 50 години. Стана ми тъжно и се ядосах на себе си, че пак не съм помислил за това. Май нито веднъж не съм му се обаждал за рожения ден. Мисля, че и той ми се е обаждал 2-3 пъти. Крушата найстина не пада по-далече от дървото. Толкова години не можах да го допусна да бъде нещо повече от далечен роднина. Все си е на последно място - когато се сетя и ако остане време тогава се чуваме, за виждане още по-рядко. Който е станал на 50 години си е платил по всевъзможни начини за всичките грешки в живота. Плюс това не става дума за наказания, а за това, че съм ужасно, ужасно немърлив като трябва да се уважи някой. Все има някакви по-важни работи и не е време за глезотии.
Явно и двамата сме виновни и за съжаление в последните години повече аз. Един баща трябва да направи каквото трябва да направи, за да не забравя сина му като стане на 50 години. А един син трябва да направи така, че да не забравя баща му какво трябва да прави и най-вече да не го спира.
Добре умнико - имаш 22 години да го направиш по-добре. Засега не си се престарал.

Има много да се пише по темата, ама няма какво да си го записвам - то си ми е в главата, няма да го забравя.

чети още...

интеграция по американски

Днес го ударих на мързел. Исках нещо да правя, но не можах да се преборя. Спах, лежах. Ходих да ям една пица в центъра. Все пак предприех опити да попивам от американската култура. Прочетох половин книжка с комикси "Дилбърт". От една седмица гледам, че стоят на масата, но не им бях обърнал внимание. Днес на закуска стана така, че всички се излюпиха заедно от стаите си и се събрахме на масата. Загледах се в книжката и съквартирантите ме питаха дали харесвам комикси "Дилбърт". Какъв е пък тоя Дилбърт, трябва ли да го знам? Изпаднаха в дружен шок. Такова животно не са срещали, да не знае за Дилбърт.
Окей, явно съм пропуснал нещо. Оказа се култова серия комикси. В общи линии осмива американското офисно ежедневие. Дилбърт е инженер с очила и вратовръзка, която по някакъв начин стърчи напред. Шефът му естествено е голяма кратуна и го побърква. Шефът също така има някакво малко човече, което го съветва как най-лесно да уволни някой или да скрие, че продават дефектни продукти от клиентите. Историйките са между 3 и 6 картинки. Ще пробвам да преведа една, без да рисувам обаче:)

Шеф: "Съкратих Тед, ще трябва да абсорбираш неговите функции."
Дилбърт: "Да абсорбирам неговите функции? Искаш да кажеш да работя две работи за една заплата?"
Шеф: "Не, искам да кажа да абсорбираш неговите функции ... по абсорбен начин ... като използваш осмоза, симбиоза и синергийни ефекти."
Дилбърт: "Можеш ли да променяш реалността като измисляш нови имена за прости неща?"
Шеф: "Искрено се надявам. В противен случай цялата ми кариера е била една ... една ..."
Дилбърт: "поредица от маймунско-мозъчни грешки?"

И така нататък. Съквартирантите твърдят, че всичко било истина. Ей Джей разказа за негова позната, на която й забранили да си залепи страничка с комикси Дилбърт в кюбикъла. Било против моралната политика на фирмата. Явно шефът й е прототип на шефчето от комиксите.
Както казах, абсорбирах половината книжка. Вечерта гледах 1 час "Симпсънс". С това смятам да съм си изпълнил нормата за интерграционни занимания за седмицата. Замислям се за варианта да сваля отнякъде всички серии на Симспънс и да се накажа една седмица да ги изгледам, че нещо не напредвам достатъчно с културата ми се струва.

Понеже току-що получих коментар от майка ми и става дума за китайски ресторанти се сетих за нещо интересно. Оказа се, че китайците са много хитри търговци. Като се нагнездят в поредната чужда държава първо проучват вкуса на местното население и си нагаждат "китайската" кухня към него. Понеже имах възможността да обиколя доста китайски ресторанти, при това с истински китайци, успях да разбера кое е истинска китайска храна. Няма цвъртящи пилета, пиле по китайски, по пекински, патки с мед и други щуротии. Ориза се яде натюр (steamed rice), без абсолютно никакви подправки, включае сол. Същото важи за чая. Основните ястия са десетина. Ресторант, който предлага повече ястия е американизиран боклук. Освен това в Китай има различни стилове кухни според региона. Примерно сечуанската кухня е много лютива (моя фаворит), защото региона сечуан е много усоен и студен и лютивото ги топли.

чети още...

до сан франциско след хоремаг-а

Вчера показах на новите колеги къде е кръчмата. Заведох ги в "nut house". Те кръчмите, в които ходим са две, но тази си е баш хоремаг-а. И там има фъстъци и се хвърлят обелките по земята. Близо е до вкъщи, така че отидох с колелото. От около месец имам колело BМX. Не става за дълго каране, но до магазина, работа и кръчмата си е добро.
Казаха ми, че ако караш колело пийнал пак ти взимат книжката. Пренебрегнах забраната. Нещо много са взели да забраняват в страната на неограничените възможности.
Колегите се оказаха стабилни момчета и отхвърлихме доста материал. Открихме с два питчера Нюкасъл. После пробвахме един питчер "Fat tire" и един питчер "Гордън Бирш", но не ни харесаха особено. Накрая се спряхме на Fosters и ударихме два питчера. Питчера е кана около два литра и половина. Другите имена са марки на бира. Гордън Бирш се прави в Пало Алто. Като цяло всичките не струват особено, но крайния ефект е задоволителен. Играхме дартс (стрелички) и билярд. Прибрах се към 2:30, но не помня как. Колелото е в гаража, значи не съм го забравил. Гледам, че съм готвил и макарони, положението е било сериозно.
Сутринта към 10 се раззвъня телефона. Той звъни веднъж на две седмици, но винаги нацелва да ме събуди след тежка вечер. Беше Летиция, приятелката на Флориан. Той ми беше колега, но се прибра в Германия. Тя е от Бразилия и ще поседи още малко тук, преди да отиде при него в Германия да живеят там.
Та голям проблем - трябвало да ходи до Сан Франциско по някаква работа, дали съм можел да отида с нея, че не можела много добре да чете пътната карта. Предложих й да пробва без карта - Сан Франциско се вижда с невъоръжено око дори от интернационалната космическа станция, няма как да го пропусне. Проблемът бил повече с ориентацията в града, не извън него. Разбрах, че съпротивата е излишна. И без това ме цепеше главата, малко разходка няма да ми навреди. Та ходихме дотам, даде някакви подаръци на някой да ги носи на родата в Бразилия. Все едни и същи истории с бедните страни. Пращат се шоколади, бомбони, маратонки, кафе (пращаме кафе в Бразилия ?!?) и т.н. От Бразилия съответно бяха пристигнали някакви бурканчета, пържени месца, халвички, вафлички, гащи, чорапи. Малко се учуди, че не я питам какви са тия щурави трансфери на стока. Обясних й, че ситуацията ми е ясна, няма нужда от разяснения, освен това ме цепи глава.
Върнахме се в Пало Алто и ядохме монголската супа. Чак тогава ми се оправи главата.
Вечерта ходихме със съквартирантите до IKEA. Фиона търсеше диван. Аз не търсех нищо, но ми беше интересно да видя дали е по-различна IKEA-та от тази в Германия. Сградата е абсолютно същата. Имаше някои по-фешън дивани за американци. Видях лилавата масичка за телевизора и бюрото от хола. Цената е горе-долу същата, малко по-евтино заради ниския долар. Всичко е наред значи.
Все пак купих ново тиганче за яйцата, че любимото ми тиганче го отмъкна последният съквартирант като се изнесе. Купих и нова обръщалка да си ги обръщам. На старата й беше поизгоряла пластмасата. Обща стойност - 3.99 долара. Яйца се пържат на конвейр, така че си струва инвестицията. Сетих се Кинга как изпампурил китаеца с тиганчето по главата като работел като сервитьор в Лондон и после се чудел защо го уволнили.

чети още...

Задачи за уикенда

Четвъртък, утре петък. Времето минава страшно бързо. Пак мина една седмица, а ми се струва, че нищо не съм свършил. Все проблемчета, проблеми и си минава цял ден.
Понасъбраха се снимки за страницата, но не остава време. Ще гледам в събота да ги кача.
Пробвахме да се чуем с купонджийте, които се бяха събрали в Драго, но не ни работеше мрежата както трябва и постоянно ме изхвърляше. Разбрах, че Илко иска да си сваля снимки от сървъра. Явно ще трябва да се създаде нов юзър сватбар. И това ще го мисля през уикенда.
Забелязах, че колоната "предишни постинги" спря да се пълни. Първото заглавие изчезна. Явно побира десет заглавия. Чудех се докога ще нараства. Значи вече има смисъл да се клика на архива. Тогава вляво излизат всички постинги от съответния месец.
Излиза, че си пиша дневника вече 10 дни. Прочетох пак какво съм писал. Всъщност до онзи ден препрочитах всичко поне по веднъж на ден. Не знам какъв е смисъла, едва ли не очаквам да пише нещо различно или ново :) Но вече ми мина мерака и поглеждам само 2-3 дни назад да видя за коментари. Проблемите с пълния член като че ли намаляват. Вече не е нужно да се питам постоянно кой извършва действието. За съжаление не мога да кажа същото за запетайките. При тях дори не знам какво да се питам. Не изключвам утре да намеря първия коментар от майка ми с подробно разяснение на проблема. Никак не е лесно да се пише горе-долу без грешки и в приличен стил. Мисля, че е-мейлите най-много допринасят за този упадък. Тях всеки ги пише както му падне - къде на кирилица, къде на шльокавица, цифри заместват букви, за препинателните знаци да не говорим.
Трябва да сложа и някакъв линк към полезна информация, която съм писал. От сорта на атом фийда примерно. Трябва да може да се чете и в бъдеще. Иначе изчезва с постинга в архивите и потъва в забрава.
То и проблема с писането на кирилица трябва да се адресира, че маса народ продължват да инсталират изчадия от сорта на flex type и други "кирилизатори". Инжинер Генади Атанасов от Ботевград е направил чуден сайт по въпроса (10х). Намерих линка преди време във форума на хъшове. Най-много да опитам да синтезирам информацията взета оттам в десетина точки за постъпково изпълнение.

чети още...

първите дънки на Филип

Днес малко се скапах. По принцип е ден за фитнес, но ще пропусна (не за пръв път). Мисля да си лягам рано.
Гледах предаване за "Ареа 51" - някаква мистична суперсекретна военна база на американците. Всеобща тайна е, че я има, но правителството упорито отрича от десетилетия. По някакъв начин успяват да предотвратят излизане на информация от работещите там. Как ли?
Времето като че ли се оправи окончателно. Мисля, че няма да има повече облаци докато съм тук до края на август.
Пратих на съквартирантите ми снимки на Филип с дънките дето те му ги купиха, както и една снимка на тенисиската Шарапова и момчетата дето гонят топките, които не могат да откъснат поглед от нея. Драго ми я прати днес. Трима човека, три реакции. Американката Емили се разтопи "oh, how cute!" бил Филип и не обърна внимание на Шарапова. Англичанката Фиона не си позволи да коментира, но благодари за мейла и предложи да ми даде мейл адреса на нейния годеник, на него да му пращам Шарапови снимки. Ел Салвадорецът Роман беше силно впечатлен от Шарапова, но беше пропуснал момента с дънките на Филип. Годеникът на Фиона - Ей Джей не разбра за какво става дума, понеже е нов в къщата и му нямам мейл адреса.
Ей Джей разправяше за някакъв шемет, който се занимава с това да влиза на секретни места, да преодолява охраната на летищата или да каца с парашут на бейзболни мачове. Лежал е в затвора за това си хоби. Последния му подвиг е, че е успял да се качи на самолетоносач и да прекара там няколко часа преди да го хванат!!! Това е невъзможна мисия, понеже самолетоносач не влиза в пристанище. Значи е успял да си намери униформа, да се качи на кораба дето ги кара до самолетоносача и през цялото време да изглежда все едно знае какво прави. Дали е истина кой знае.
Драго ми е досега най-съвестния коментатор. Не е много ясно дали просто няма коментатори или пак нещо не работи. Ще се изясни с времето.
Всеки ден се чудя какво ще си пиша в дневника. Все ми се струва, че нищо освен работа не се случва, но ето че се написва по някой ред и то без да се говори за работа. Можело значи.

чети още...

Let op, бюрокрацийка!

Заради параноята около сървъра и съответните рестриктивни мерки има малко проблеми с коментарите. Сутринта разбрах, че сървърът пак е забранил на някой да поства коментар. Сега уж работи, дано няма повече проблеми. Освен това - за да се видят коментарите върху линка се клика веднъж, а не два пъти - това е линк, не файл :) Като се кликне излизат отдолу. Като се кликне повторно се прибират. Човек никога не подозира с какво ще го изненадат юзърите.
Станах голям фен на Армин ван Бюрен. На път е да настигне Миле Китич в личната ми класация, но все пак е на второ място. Миле си е класа просто. Ди-джей Тиесто не ме вдъхновява толкова, но не съм го и слушал достатъчно още. Мисля, че холандците са много интересни хора. Жалко, че не познавам нито един. Като бяхме в Холандия само питах бендзинджията какво е "Let op diesel". Значело "Watch out, diesel!" ми обясни на чист американски.
Америка явно ми се отразява добре. Интрересно ми е да пробвам нови неща. Вече си ям супа с клечки като добър ден. Пробвах всички видове кухни, включително "суши" и други водорасли. В Германия бях станал средно голяма консерва в това отношение. Има го и момента, че човек като е на ново място е нащрек за всичко и повече забелязва дребните неща.
И не е лошо като няма голяма бюрокрация. Много-много не се взимат на сериозно по разните учреждения и лесно се минава. Вечер като не мога да заспя само си помислям за немската бюрокрация и веднага се уморявам ужасно и заспивам тутакси. На Филип не му дали виза, понеже не бил в страната. Не му била нужна виза след като не пребивава в страната. Да се изтупа с вратовръзка и да дойде лично с кутия бомбони сигурно трябва. Бе дай виза на човека бе жена, само се тътриме в тоя ауслендерамт кат говеда. Ама не, някой трябва сега да го отнесе за визовия скандал. И кой кой - Филипчо. И let op другия път, лицето да се яви лично и си пригответе точно пари.
Ролинг Стоунс записват нов албум, излиза на 21 Август. Още пазят името на албума в тайна. На стари години тарикатлъци. Направили си нова сцена, в която 400 фена участват някакси в шоуто. Сетих се като бахме на концерт с Анита. Продължавам да твърдя, че тия старчета са най-професионалните ентертейнъри, които съм виждал. 3 часа шоу нон-стоп, без проблеми със саунда, микрофонии и подвиквания "ало тонтехника, усили малко барабаните".
Кума ми е пратил документ с подробно описание как се гласува от чужбина. Да не повярваш, ще има избирателна секция в Сан Франциско. Още не съм прочел съсредоточено документа де. Като знам и нашата бюрокрация не изключвам изненади, като примерно да трябва да се явиш лично във Вашингтон между 9:00 и 10:30 в сряда, през 3 часови пояса, за да се регистрираш за изборите.

чети още...

да спасим USS Hornet

Успях да подновя регистрацията на колата. Не се наложиха никакви тестове. Не знам дори ако не я бях подновил дали някой щеше да се сети да пита. Има момент, че ако закъснееш 3-4 месеца с подновяването на регистрацията просто плащаш 40 долара повече.
Докато пътувах с колата да регистрирам по радио KFOX призоваха да даваме дарения да се спаси самолетоносача-музей USS "Хорнет". Дължал пари за ток - 26000 долара. И тук имало такива номера значи. USS "Хорнет" е самолетоносачът, на който Нийл Армстронг и компания са били прибрани като са кацнали в тихия океан връщайки се от луната. Там са били поставени 10 дни под карантина, понеже е имало опасения, че може да донесат нещо смъртоносно от космоса. Капсулата за карантината я видях във Вашингтон. Славни времена за кораба, сега няма пари за ток, така се обръщат нещата. Днешният герой е USS "Линкълн", който изкара няколко войни в персийския залив. Има и 10-тина други разбира се. Наскоро разбрах, че USS значело просто United States Ship. Остатък от минали времена, когато корабите не са били толкова големи и не са ги деляли на самолетоносачи, подводници, круиз-кораби и т.н.
Покрай корабите научих и за радиостанциите. В началото като слушах радио все си мислех, че попадам на една и съща станция. Все не можех да й запомня името, защото беше някакво съкращение, но знам че започваше с К ( "кей"). Един ден се ядосах и реших да видя каква е тая работа. Развъртях станциите и с почуда установих, че всичките започват с "К" и се състоят от 4 букви : KFOX, KSFO, KSJO, KSFR и т.н. Няма Дарик няма Хоризонт. Практично и опростено по американски. Оказа се, че от време оно радиостанциите си имат позивни както всички радиолюбители и ... кораби. А защо всички трябва да почват с "К"? Е заради корабите.
Като начало имало повечко кораби в атлантическия океан заради европейците. Като се развил запада взело да има кораби и в тихия океан. По едно време въвели позивни за корабите и решили, че позивните на корабите в атлантика ще започват с "К", а на корабите в пацифика с "W". По-късно като се появили частните радиостанции, решили да им дават позивни като на корабите. И как да стане тая работа? Ами много просто. Радиостанции на изток от Мисисипи получават позивни като корабите в атлантическия океан, тези на запад от реката получават позивни като кораби от тихия океан. Обаче докато стигне разпореждането надолу по етажите до чиновниците дето ще раздават позивните се объркала работата и се разменили позивните. Вместо "К" на изток и "W" на запад почнали да дават позивни точно обратно. За нула време раздали токова позивни, че било вече невъзможно да ги сменят и така си останало.
А повечето хора по крайбрежията изобщо не подозират, че в другата част на страната радиостанциите започват с различна буква. Майтапи.

чети още...

нови герой, нова музика

Днес се наспах като човек до 10:30. Пак дъждовен ден се случи. Към обяд звъннах на кума, не се бяхме чували доста време та побистрихме политиката. В България се задавали избори. Обеща да проучи дали мога да гласувам оттук. Вече изобщо не знам какви партии има, така че не знам дали има смисъл от гласуване изобщо.
Не се сдържах и пак отидох да ям монголската супа. Явно съм се пристрастил.
Следобяд се разходих из Станфорд. Имаше някакъв панайро-базар, погледах малко някакви аматьори как пеят.
После бях в интернет. Шумахер е отпаднал в Барселона. Шпигел е почнал да го окайва: "това ли е краят на ерата Шумахер и Ферари?", "може би днес завърши една епоха ...". Немските журналисти са ми ужасно неприятни. Малко нещо като не върви както трябва и се почват едни просторни анализи ала Гюнтер Нетцер и безкрайни дискусии, да не би немските герой да са загубили надмощие и някой друг да е по-добър. Осведомих се за новите лидери. Алонсо се оказа много млад. Роден е 1981 г., при това на моя рожден ден. Това ли е началото на една нова епоха ?:) Пише, че изкарвал към 4 милиона Евро годишно. По тази точка се различаваме. Райкьонен имал за слабост, че често кара много дефензивно. Ще видим, явно ще е по-нтересно тази година.
С колегите решихме на 27-ми май да ходим на клуб в Сан Франциско. Откакто съм дошъл не съм излизал вечер в големия град, все по местните кръчмета. Та на 27-ми щял да идва световно известният ди-джей Армин ван Бюрен от Холандия. Бил на 3-то 4-то място. Какво пък, не съм ходил на клуб от 3-4 години, ще го преживея.
Реших да сваля малко музика от тоя ди-джей, поне да знам за какво става дума. Влязох на една страница, пише да си избирам категория музика. Поглеждам категорийте предоставени за избор: Alternative, Hardcore, House, Industrial, Trance, Electronic, Gothic, Indie, Progressive Rock, Trip Hop.
Оукеййй, разбирам. Реших, че съм попаднал на някаква порно-сектантска организация и ми изброяват методи за медитация. Гледам пак - не, за музика говорят. Видях и 2-3 познати категории от сорта ма metal, rock, rap и ми се стопли сърцето. Видя се, че трябва по-сериозно проучване. Бай Армин се появи в категорията транс. Оказа се на 4-то място. На първо място е ди-джей Тиесто, пак от Холандия. Немецът Пол ван Дайк е на второ, но пуска хаус.
Свалих си Армин ван Бюрен и Тиесто и сега слушам. По-различно е от Миле Китич, но не е неприятно. В общи линии явно целта е да се поддържа beat-а и да се пробие мозъка на публиката. Не ми е много ясно как ги класират, според мен няма разлика.

чети още...

енкодинги

Сутринта се сетих, че трябва да се поднови регистрацията на колата. Мислех, че трябва да правя и такова, какво беше сега - такъв тест дали газовете са над нормата. Пак бяло поле. Точно за тия бели полета трябва да се намери някакво решение, ей сега ще напиша, може пък да ми хрумне нещо.
Първо по протокола: реших де сменя и маслото, и без това е време. Смених го, че и въздушния филтър с него. После се оказа, че може и да няма нужда от такъв тест. Правел се на 2 години. Но още не се знае, защото в събота тукашния КАТ не работи и трябва да чакам до понеделник.
Та за белите полета. Напоследък много сериозно се оплитам с езиците. И то не толкова с чуждите, колкото с българския. Проблемът е следния. Българите имат странния навик като отидат да живеят в чужбина да си присвояват думи от местния език и да им лепват българските окончания или по друг начин да ги "побългаряват". В това няма проблем докато българи в Германия си говорят с българи в Германия, българи в Америка с други българи в Америка, българи в България с българи в България и т.н. Проблемите почват като се омешат племената. Получава се така, че хора от един народ не могат да се разберат.
Например за българите в Германия гореспоменатия тест за обгазяваването се казва "азу". За тези в Америка се казва "смог чек". За хората в България дори не знам как се казва. Или като дадеш чек на някой - в Бългaрия отива да си го осребри, в Америка си го "кешва", а в Германия си го "айнльозва". Във Франция кой знае какво прави. В България ти теглят пари от сметката, в Америка те "чарджват", в Германия ти "бухват" от контото. А сега обясни на съседа на село как са ти бухнали 50 ойро. Сигурно ще реши че са ти ударили 50 тупаника, като думата "ойро" е поредната измишльотина на софиенците. Да не започваме с разните "ферзихерунги", "тюфове", "акаунти", "аусвайзи", "пенери", "амтове", "прюфунги" и т.н.
Улявям се, че преди да звънна на някой по телефона първо си настройвам енкодинга: "Кой беше сега - българин, живее в България, не знае немски, поназнайва английски". Ок, ще избягваме ферзихерунгите, но може да кешваме.
Приятел от Германия - направо минаваме на псойдо-дойч и няма проблеми.
Интересно е, че повечето хора очакват да си точно като тях и през ум не им минава, че не ги разбираш, обаче много се учудват като им заговориш на чужди диалекти. Съвсем взех да ги обърквам. Може би ще си направя една таблица поне за българобългарски, българонемски и българоанглийски и по някакъв начин трябва да презаписвам кеша според ситуацията.

чети още...

честит имен ден, Жоре

Петък, ден на майстора. Сутринта на работа представяха нова еспресо машина. Всички се скупчихме около нея и изиграхме танца на радостта. Край на наливането с галони оцветена вода. През деня праснах 4-5 къси еспресенца и сигурно ще будувам до понеделник. За обяд хапнах монголска супа при мойте приятели на "Сан Антонио шопинг сентър". Вече не ме питат какво искам, направо носят пилешката супа. Скоро сигурно ще ми определят лична маса. Трябва да ги науча да правят и шкембе и мога да се пренасям там за постоянно. Въпреки че без бира няма смисъл. Трябва да говоря и с бате Арни да поотпусне малко режима с алкохола, че се излагаме.
Четох малко новини. Всеки ден, без изключение, в Ирак гинат минимум 25 човека от разни самоубийци, атентати, приятелски огньове и други партизани. Чудничко се реши тоя проблем, просто възхитително. Чудя се къде ще му излезе края.
Цар Освободител е на посещение в Русия и бившите съветски републики. Хванал сега латвийците и им обяснява (превеждам):
- Аз не знам каква е правилната цена на петрола, но очевидно - колкото по-ниска, токова по-добре за нашата икономика ...
Ехеее, браво бе Жоре - я как знае шефа, умее да мисли стратегически. И продължава:
- защото всеки път като се качва цената - доларите - на бензина, парите в джоба на работниците намаляват.
А така, добре го каза момчето. А че всяка 15-годишна пикла кара драгстер и харчи 40 на сто няма, ама никакой проблем. "Защото така се boost-ва икономиката" - ще кажат специалистите икономисти сред нас. Да хвана една тояга да ги забуам наред. То да го биеш да разбере за какво го биеш, ма то ни вдяа бе брат. Както и да е, да не загубваме добрия тон, нали сме съюзници сега, честит ти имен ден. Гхрррр!
Утре времето щяло да бъде лошо. Сигурно ще поддържам симулаторите в действие и ще се мотая из града докато изчисляват. Най-сетне намерих начин да обработвам данните. Симулаторът на моменти прозвежда 3-4-гигабайтови файлове с данни и после траеше 11 часа докато ги обработя да извадя резултатите. Инвестирах две седмици да оптимирам скриптове и сега времето е 30-40 минути:) Сетих се за вица:
Седи програмист пред компютъра и си мисли: "Понякога си мисля, че наистина има някаква интелигентност там вътре".
Компютърът си мисли: "Понякога се питам има ли изобщо НЯКАКВА интелигентност там вън?"

чети още...

кодекс на дневника

Пак е време да се попълва чека за наема. Всеки месец ме боли сърцето да давам толкова пари за тая барака.
Следобяд Драго се обади по скайпа и си полафихме повече от час. Добре ми дойде, поразведри ми се главата. Обсъждахме, че нещо имаме проблем с роботите на google. Не ми индексират страницата, а и той се оплака от подобни проблеми. После четох, че роботите на google следват линкове, които намират на страници, които вече са им в индекса. Ами какво става като никой сайт няма линк към твойта страница? Подал съм сега "ръчно" линка, ще видим какво ще стане.
Вечерта ходихме с колегите на тайландски ресторант и после да гледаме "Галактическия стопаджия". Не съм чел книгата и не можах много да го схвана, но беше малко разнообразие. Един колега, който е фен на книгата много се изкефи.
На 19 май пускат "епизод 3". Изобщо не помня какво ставаше в първите два. Не ми върви с тоя филм. Още на епизод 1 изгубих нишката като заспах на премиерата в НДК. Помня, че бяхме с Ясен и Анита. Ясен обясни как буквите в началото са на така, а не на така. После помня как пърпореха с едни летящи шейни и дотам.
Писането на дневника засега отнема доста време. Доста време мисля какво може и какво не може да се напише. Явно е, че за себе си мога да пиша каквото си искам. Но започна ли да намесвам трети лица винаги трябва да се съобразявам дали биха искали да се публикуват неща по техен адрес. Значи не е никакъв дневник, защото в дневник, който само аз мога да го чета мога да пиша каквото искам. Може би затова се е наложил и новия термин блог. Не е лесно да пишеш за себе си без да намесваш лични истории от семейството и близкото обкръжение, но мисля, че това е единственото решение. Контекста на общуване трябва да се запази. Неща, който не се споделят по принцип, не могат да минават през дневника. Целта е да се споделят неща, които искам да споделя, но не мога да се споделя поради липса на директна връзка.
Аха, сега като си изясних нещата ми се изясни като че ли. Въпреки това няма да е лесно да се намери границата. Ето как се създавали кодексите. Неминуемо за процес, в който е намесен повече от един човек някой трябва да определи какво може и какво не може.

чети още...

атомно захранване

Днес поваля и то стабилно. На ти Калифорния. Уж от март месец нататък имало само слънце.
На сървърния фронт всичко е спокойно - гробна тишина. Докато се върна в Германия ще приложа крути мерки, после ще си правим експерименти. Пръв се сбогува юзерът "сватбар" с невероятно сложната парола "снимки". Добра работа свърши човека докато събирах снимки от сватбата от различни хора. Поразгледах атаките. Понеже тъпурите не знаят какви юзери са регистрирани на машината пробват наред: admin, test, guest, www, web, master, server, cool, foobar, john, org, internet, denied, nothing и т.н. Де да знаят за сватбарчето:) Нямах време да гледам за други поражения, но си мисля, че няма. Ще следя за мистериозни рестарти и ще видим.
Вчера исках да пиша за атом фийда, но покрай тия истории не успях. Атом е вид XML формат и служи за , а де, за какво служи ...? На английски глаголът е "syndicate", ама на български синдикиране не ми звучи. Както и да е, този формат дава възможност информация да се "бута" към клиента, а не клиента да трябва да я търси. Както винаги с новите работи има 2-3 паралелни формата RSS1, RSS2, бла-бла тидидам-тидидум. Крайният ефект е, че може да си направим линк, който да показва винаги последните постинги на някой блог или новинарска страница. Най-безболезнено това става по следния начин:
1. Първата стъпка е най-трудна: сваля се браузера firefox, интернет експлорер се затваря и не се отваря никога повече. Който е направил това по-рано е почти готов.
2. Клика се на Bооkmarks->Manage Bookmarks
3. Клика се на File->New Live Bookmark
4. отваря се едно прозорче. На "Name" се пише примерно "batkin blog". Може и друго, няма значение.
5. На Feed location се пише:
http://kimion.homeip.net/blog/atom.xml
6. Клика се на ОК.
7. Намираме папката "batkin blog" (или както сме я кръстили в точка 4) в левия прозорец, кликаме върху нея да се маркира.
8. Кликаме горе върху иконката "Move" и избираме "Bookmarks Toolbar Folder"
9. Кликаме на ОК и затваряме мениджъра.
Би трябвало някъде под адресния прозорец да се е появил линк "batkin blog" с една оранжева иконка. Като се кликне върху него излизат последните постинги на дневника и могат да се избират. По този начин няма нужда да се ходи специално на страницата - може да се проверява оттам дали има нов постинг докато си браузва човек.
Прости работи ги обясних сложно май, ама карай.

чети още...

под отбрана

Днеска ми се случи случка. Сутринта реших да погледна как се справя сървърчето в Германия със заявките. Нали сега уж много хора ще четат дневника, та да не забие. Логнах се - не беше забило, обаче друго ми направи силно впечатление. По някаква причина машината се беше рестартирала миналия ден. Up 1 day and 2 hours. А сега де. По прицип рестартирам от разстояние само в критични случаи, защото все ме е страх да не стане нещо при рестарта и да не мога да се логна. И със сигурност знам, че не съм рестартирал миналия ден.
Както и да е си викам, нали работи. Обаче нещо не ми дава мира. Тоя компютър не ще да се е рестартирал сам. Взех усилено да чета логове. Когат погледна, аз съм заспал. От месец, че и повече сигурно - дотам стигат логовете - група юнаци усилено се опитват да ми кракнат паролата с brute force. Проверих им IP-тата - Китай, Индонезия, Тайван, Америка, Кувейт. Хвърчат пакети пред очите ми, всеки иска да се логва. Бре, това да не е хан тука?! И напинят разбираш ли, кой ги знае какви скриптове сътворили наште ми ти "хакери".
По принцип те си сканират и знам, че няма много страшно ако е силна паролата. И други се оплакват от навлеци. Обаче тоя рестарт, а той се оказа и да не е само един, ме навежда на мисълта, че са намерили начин да пробият и нещо ми барникат по компютъра. Много не разбирам от секюрити и знам, че не съм особено защитен, сигурно ако някой дето по-разбира иска знае как да влезне.
Така или иначе при това положение нещо трябва да се предприеме. Какво да правим сега - и аз съм толкова далече колкото и те? Как се охранява крепост отвънка и аз не знам. Реших да пробвам по метода на Били - сменяме малко настройки наслука и рестартираме, може пък да се оправи. Лоша идея. Както си очаквах - стана някаква сбоджа и не можах повече да се логна. И страницата я нямаше, нищо не върви. Хората искат да четат, дневника го няма, оле оле :)
Сашо го няма и него, бил на кино. Все не е където трябва когато трябва. Нейсе, прибра се, диктуване на команди по телефона, рестартирай, спри-тръгни, оправи се работата. Оправила се чушки. Пираните надушиха, че пак има плячка и почнаха да пращат. Аааа, ма това вече на нищо не прилича. Реших като начало да не се подмотвам с "елегантни" решения и да прибегна до боздугана:

ALL:ALL EXCEPT мойто_IP:DENY

Разгеле, спря да се пълни лога. Разкараха се маймуните и настана тишина. Отдъхнах си изпотен и пих една кола. Междувременно станало 14:30, между другото се опитвам да се занимавам и с друга работа.
И така, засега уж е затворена раната. Искам да разбера дали наистина са успели да влязат, но ще се занимавам в следващите дни като има време. Секюрити-то е като армията - само се отбраняваш, без да произвеждаш нищо. Сума време отива за изграждане на защитни механизми, прегради, мониторинги и тем подобни. Накрая всички ще станем Американци и ще си играем на войници.

чети още...

великден, ама не баш

Днес говорих с БГ и разбрах, че цялата страна се е спукала да празнува великденския празник. Навсякъде хора и ръченици, песни и танци на народите. Поповете едва насмогвали да освещават нови параклиси и храм-паметници. Стана ми гот. Какво пък, нека се радва народа.
Филип за първи път е бил без Анита един ден. Утре ще видим как се е държал. Сложих нови снимки от Монтана. Навсякъде се виждат деца, слънце, студени бирички, абе кефец. Добавих и последната директория снимки от сватбата, правени от Анета. Отличават се предимно Нети и Тони, които отмарят в басейна и надигат тежки чаши.
Тук нещата протекоха в нормалното понеделнишко ежедневие. Никакъв великден, затова пък стабилно слънце. Барем едно яйце да бях изял вчера, така и си забравих.
Вчера Драго ми е написал първия коментар на дневника. Ще видим дали е прав за подема в комуникациите. Но дето казва то си е полезно да си пишеш и за себе си и да четеш след години. Не мога да кажа още, но не изключвам в дневника да се окажа много по-личен отколкото когато и да било на живо или в директни е-мейли.
Направих някои козметични корекции на дневника, за да е по-удобен за четене. Процедурата ми отне около 5 часа, но така е то с козметиката, хубавите работи бавно стават. Има още 2-3 неща дето ме ядосват, но засега няма да се занимавам. За който си мисли, че нещо съм голям хакер, кракер, програмист на извънземни езици и тем подобни за дет ги пиша тия работи тука - няма такова нещо. Ползвам услугите на google приложението blogger. Засега съм доволен от това, което предлага. Не ти налагат никакви реклами, поп-ъпи, спай-уери и тем подобни простотии. Дават голяма свобода да си оформиш външния вид на дневника и ти го качват на какъвто си искаш сървър, ако не искаш да го хостваш при тях. Направо да се чудиш защо го правят. За момента не ми трябва повече, първо да видим колко време ще ме държи писателската треска.
Драго е прав, че малко хора ще се ровят по страницата да търсят дневника. Още повече, че повечето хора все не й запомнят името, което признавам е малко трудно за запомняне. Затова утре мисля да напиша как се ползва атом фийда дето се мъдри на дневника, за да се улесни тази процедура.

чети още...

дневникът на баткин [начало]

Напоследък е много модно хората да си имат "блог". Един вид дневник, само че достъпен за всички в интернет. Всъщност не толкова напоследък, вече са повече от две години доколкото знам.
Та в тия блогове хората пишат за щяло и нещяло, каквото им е в момента на сърцето. Други разни роднини и приятели седят и четат. Ще забележите, че има и опция за коментари, на това което съм писал. Разни неприятели също четат и се опитват да пишат досадни коментари на това което е написал собственика. Собственикът се опитва да следи коментарите и да трие лошите. Да се надяваме, че няма да има такива разбира се, нали сме си приятелчета:)
Дълго време се чудих за тия блогове и какво кара хората да ги пишат. Едно време дневниците бяха много лично нещо и се пазеха в голяма тайна. Аз никога не съм имал дневник от страх, че някой ще го намери и ще вземе да прочете нещо тайно. Сега пък няма никакви тайни, дневника направо се плеска в интернет и колкото повече хора четат толкова по-добре.
Не е толкова просто разбира се. Ще не ще човек внимава какво пише като знае, че всеки може да го прочете. В Америка фирмите са започнали да налагат фирмена политика като забраняват на работниците си да споделят неща за работата си в личните си блогове. Напоследък се чу и за първите уволнения по този повод.
В последните месеци доста мислих за начини за ефикасна комуникация на далечни дистанции. Изпробвах стандартните методи като телефон и е-мейл, но установих, че не се получава така както трябва.
На е-мейли почти никой не отговаря. Всички са много заети, за да философстват на "теми за маса" по е-мейла. Някои за съжаление не са и много запознати с медията като такава. То вярно, че е-мейла е сравнително нова медия, само от 20-тина години, трябва време да посвикнат хората да я ползват.
Ако пък някой вземе да напише нещо, ще е някоя смешна картинка или историйка от някой сайт. Най-много да се срещне някое обещание от сорта - "тия дни ще ти пиша мейл, имам да ти разправям, страшни работи стават тука". И с това си остава, получателят увисва да си гадае за какви страшни работи иде реч. Какво пък, някой ден като се видим ще се разбере.
По телефона също е една такава история. Като звъннеш на някой от чужбина неминуемо се събужда инстинкт за компримиране на информация. Ако може разговора се свежда до минута и половина, за да не се набута звънящия случайно. Нищо, че разговора през Skype е 5 цента на минута, сигурно е по-евтино отколкото да звъннеш до Варна. И пак - всеки много работи, дрън дрън и накрая нищо. Детаилите, които всъщност определят човека никога не се споменават, защото се филтрират като некритична информация, която остава за "като се видим".
А годинките си минават и хората се променят, защото все пак се занимават с какви ли не работи, за които все няма време да се споделя. И накрая като се видим се оказва, че почти няма за какво да си говорим, понеже отсреща седи съвсем друг човек изведнъж.
Поради тия причини се престраших и почвам сега тоя блог. Ще опитам 2-3 пъти в седмицата да пиша какво ме вълнува в момента или какво интересно съм видял. По тоя начин поне не задължавам никого. Ако на някой му е интересно какво става при мен да заповяда да чете. Ако не, пак бива. Надявам се по тоя начин да се предаде необходимия "background" и да има за какво да си говорим като се видим.
В следващите постинги мисля да напиша повече за блоговете, как се ползват и т.н. Много лесна работа по принцип. Като за начало достатъчно.

чети още...