ч.р.д. , баща ми!
Мерси на всички за изчерпателните коментари. Дай на хората поле за изява и гледай какво става:) Ако пиша пряк отговор на коментари ще го слагам под самия коментар да не се набърква в новите постинги. Ако не отговарям нашироко е защото нямам време, не защото не ме интересува коментара, така че си пишете спокойно.
От един коментар от майка ми разбрах, че баща ми днес става на 50 години. Стана ми тъжно и се ядосах на себе си, че пак не съм помислил за това. Май нито веднъж не съм му се обаждал за рожения ден. Мисля, че и той ми се е обаждал 2-3 пъти. Крушата найстина не пада по-далече от дървото. Толкова години не можах да го допусна да бъде нещо повече от далечен роднина. Все си е на последно място - когато се сетя и ако остане време тогава се чуваме, за виждане още по-рядко. Който е станал на 50 години си е платил по всевъзможни начини за всичките грешки в живота. Плюс това не става дума за наказания, а за това, че съм ужасно, ужасно немърлив като трябва да се уважи някой. Все има някакви по-важни работи и не е време за глезотии.
Явно и двамата сме виновни и за съжаление в последните години повече аз. Един баща трябва да направи каквото трябва да направи, за да не забравя сина му като стане на 50 години. А един син трябва да направи така, че да не забравя баща му какво трябва да прави и най-вече да не го спира.
Добре умнико - имаш 22 години да го направиш по-добре. Засега не си се престарал.
Има много да се пише по темата, ама няма какво да си го записвам - то си ми е в главата, няма да го забравя.
От един коментар от майка ми разбрах, че баща ми днес става на 50 години. Стана ми тъжно и се ядосах на себе си, че пак не съм помислил за това. Май нито веднъж не съм му се обаждал за рожения ден. Мисля, че и той ми се е обаждал 2-3 пъти. Крушата найстина не пада по-далече от дървото. Толкова години не можах да го допусна да бъде нещо повече от далечен роднина. Все си е на последно място - когато се сетя и ако остане време тогава се чуваме, за виждане още по-рядко. Който е станал на 50 години си е платил по всевъзможни начини за всичките грешки в живота. Плюс това не става дума за наказания, а за това, че съм ужасно, ужасно немърлив като трябва да се уважи някой. Все има някакви по-важни работи и не е време за глезотии.
Явно и двамата сме виновни и за съжаление в последните години повече аз. Един баща трябва да направи каквото трябва да направи, за да не забравя сина му като стане на 50 години. А един син трябва да направи така, че да не забравя баща му какво трябва да прави и най-вече да не го спира.
Добре умнико - имаш 22 години да го направиш по-добре. Засега не си се престарал.
Има много да се пише по темата, ама няма какво да си го записвам - то си ми е в главата, няма да го забравя.
напиÑано Ð¾Ñ Ð±Ð°Ñкин в 22:51 |
2 коменÑаÑа
2 ÐоменÑаÑа:
ÐапиÑи коменÑаÑEi, Svetlio - zasto pishesh takiva nesta, che da se ubejdavam za poreden pat: Ima temi i nesta, koito se opitvame cial jivot da razberem, da prerabotim, poniakoga da zabravim, da se pravim na silni i t.n., a vse ne uspiavame i sigurno nikoga niama da uspeem. Tui kato za sajalenie spodeliam tvoiata sadba po otnoshenie vrazkata "dete-basta" si pozvoliavam dnes pak da napisha niakoi red. Az znam koga e roden basta mi, no ne sam mu se objadala nikoga na rojdenia den. Toi na men sasto. Sigurno i ne znae, che napravih nai-goliamata krachka v dosegashnia si jivot...
Mnogo pravilno razsajdavash - napravenite greshki, chesto sas zakasnenie, no vinagi reflektirat po edin ili drug nachin varhu vseki ot nas. Bilo to i samo pod formata na edna bezsanna nost ili vav formata na tova, koeto nie s teb sega pishem...
Ama znaesh li, az sam sigurna, che Philip nikoga niama da ima podobni "vechni" misli v glavata si i da pishe takiva redove! Nadiavam se, moite deca sasto!
Здрасти Деси, почти не очаквах коментари на този постинг, но ето че има.
Защо пиша такива неща: ами опитвам се да си пиша дневника. Ако пиша нещо друго трябва да си измислям какво ме е вълнувало през деня:) При това ти е ясно, че пиша много предпазливо. Блогът найстина не е хартиен дневник. И въпреки това написвам много повече отколкото бих казал лично на някой.
По тематиката може да си говорим повече като се видим. Не давам съвети, защото всеки си има различна история, нищо че са еднакви.
Колкото до грешките и Филип - има една умност, даже не знам кой я е казал, толкова е известна:
учи се от миналото, живей в настоящето и планирай за бъдещето.
демек: не се живее утре и не се страда за вчера. It´s NOW that matters!
ÐапиÑи коменÑаÑ
<< наÑална ÑÑÑаниÑа на дневника