енкодинги

Сутринта се сетих, че трябва да се поднови регистрацията на колата. Мислех, че трябва да правя и такова, какво беше сега - такъв тест дали газовете са над нормата. Пак бяло поле. Точно за тия бели полета трябва да се намери някакво решение, ей сега ще напиша, може пък да ми хрумне нещо.
Първо по протокола: реших де сменя и маслото, и без това е време. Смених го, че и въздушния филтър с него. После се оказа, че може и да няма нужда от такъв тест. Правел се на 2 години. Но още не се знае, защото в събота тукашния КАТ не работи и трябва да чакам до понеделник.
Та за белите полета. Напоследък много сериозно се оплитам с езиците. И то не толкова с чуждите, колкото с българския. Проблемът е следния. Българите имат странния навик като отидат да живеят в чужбина да си присвояват думи от местния език и да им лепват българските окончания или по друг начин да ги "побългаряват". В това няма проблем докато българи в Германия си говорят с българи в Германия, българи в Америка с други българи в Америка, българи в България с българи в България и т.н. Проблемите почват като се омешат племената. Получава се така, че хора от един народ не могат да се разберат.
Например за българите в Германия гореспоменатия тест за обгазяваването се казва "азу". За тези в Америка се казва "смог чек". За хората в България дори не знам как се казва. Или като дадеш чек на някой - в Бългaрия отива да си го осребри, в Америка си го "кешва", а в Германия си го "айнльозва". Във Франция кой знае какво прави. В България ти теглят пари от сметката, в Америка те "чарджват", в Германия ти "бухват" от контото. А сега обясни на съседа на село как са ти бухнали 50 ойро. Сигурно ще реши че са ти ударили 50 тупаника, като думата "ойро" е поредната измишльотина на софиенците. Да не започваме с разните "ферзихерунги", "тюфове", "акаунти", "аусвайзи", "пенери", "амтове", "прюфунги" и т.н.
Улявям се, че преди да звънна на някой по телефона първо си настройвам енкодинга: "Кой беше сега - българин, живее в България, не знае немски, поназнайва английски". Ок, ще избягваме ферзихерунгите, но може да кешваме.
Приятел от Германия - направо минаваме на псойдо-дойч и няма проблеми.
Интересно е, че повечето хора очакват да си точно като тях и през ум не им минава, че не ги разбираш, обаче много се учудват като им заговориш на чужди диалекти. Съвсем взех да ги обърквам. Може би ще си направя една таблица поне за българобългарски, българонемски и българоанглийски и по някакъв начин трябва да презаписвам кеша според ситуацията.