Е, вярно - върнах се преди месец. Видях "Air Force one" и "Marine One" - хеликоптера на президента. Хеликоптерът не може да се сбърка, защото е малко по-малък от самолета. Иначе се правя, че имам много работа и нямам време да си пиша дневника. Истината е, че се е оформило едно лято като слънце и никак не ми се седи на компютъра в свободното време.
Преди няколко седмици ходих на екскурзия с колеги в националния парк "Секвоя". Бяхме на къмпинг и много неприятно измръзнахме. Мен ме досвидя да си купя спален чувал за 10 долара и се повивах с едно одеалце при температура от 1 градус навън. На всичкото отгоре одеалцето не стигаше да се увия в него целия - или отгоре или отдолу. Към 3 през нощта се принудих да вляза да спя в колата - поне от едната страна да е седалката.
Един от колегите още по-умен - досега не ходил на къмпинг и тръгнал с две тениски, без връхна дреха. Наложи се да му дам един пуловер, който все пак предвидливо бях взел. Освен това помъкнали някакви йогурти, разни бисквитки и други сокчета със сламки. Като извадих една бутилка "Jim Beam" и две бутилки червено вино вечерта ме гледаха като полубог - както не пиеха и тичаха по маратони за мен едва остана да се посгрея:)
Естествено швейцарецът беше оборудван до зъби с разни дишащи блузи, зимно яке, впито клинче под 2-та чифта специални панталони, зимна шапка с пимпон и ръкавици. На фона на останалите нас мизерници неговото положение изглеждаше завидно. Въпреки това не спря да се оплаква, че умира от студ. Един от хората, които винаги мислят единствено и само за себе си и на всичкото отгоре като им го кажеш отговарят - "ама разбира се, за кой друг да мисля?!".
На сутринта се оказа, че една от гумите на колата мистериозно се е спукала. Имахме резервна от тия дето са малко менте-резервни. Какво да правим сега, насред гората с тая гума - с нея не е добре да се кара много дълго. Звъняхме насам-натам, уж застраховки, чудеса. Казаха ни да си гледаме работата и да ходим във Фрезно на 70 мили, там да се оправяме. Накрая един рейнджър ни прати на някакво езеро в гората, там щели да ни оправят. Отиваме на езерото - чудна почивна база, в езерото понтони, лодки, столова с машина за кафе и за сладолед, бунгалца, хора се плицикат, цари мир и спокойствие- като станция на министерски съвет направо. Излезе един юнак - "вулканизатор - ама разбира се, аз имам всичко! Няма да плащате нищо, застраховката поема. Заповядайте кафенце докато ви оправям гумата". ??!!!??? Като във филм - насред пустинята оазис.
Залепи човекът гумата и продължихме. Видяхме най-голямото дърво в света. Било най-голямо по обем. Големичко си беше, ама малко се отегчих с тия американски най-големи работи и вече ги гледам с половин око.
Иначе какво. Бях на едно барбекю веднъж. Домакинът се напи и трябваше да го къпем във ваната. Те понеже по-късно почват с пиенето тук, та тия процедури продължават до преклонна възраст. Иначе домакинът и повечето гости бяха от групата по карате на англичанката Фиона и годеника Ей Джей. Тренират някакъв стил, ама не Таекуондо ами Кокондо, много ми се сърдят като обърквам стиловете. Бяха се събрали друг ден тук в парка до нас и ги гледам хванали по една сопа и нещо уж бой със сопи. Викам им "полека с тия сопи, да не стане беля, за какво са ви тия сопи?". Сопите били полезно оръжие при самозащита, но не винаги тренирали с тях, защото не винаги било сигурно, че ще се намери сопа като ги нападат. Абе работите са сериозни. Дано не ви нападат някога си викам ...
Една вечер бяхме и на клуб в Сан Франциско, но не останахме доволни - клубът беше малък, музиката горе-долу и затвориха в 2 часа, а ние отидохме в 12.
Гледах "Батман започва", но не го разбрах. Ще питам майка ми да ми го обясни, беше много възхитена. По някакъв начин е способна с едно изречение да ми каже за какво става дума. Епизод 3 много ми хареса, но не знаех защо. С едно изречение ми обясни защо - "старците и от двете страни го изиграха и за него не остана нищо друго освен да обича властта.".
Преди 2-3 седмици започнах да разкопавам градината с една кирка. Ще садим трева. Земята е толкова твърда, че по друг начин не може да се копае. Малко занемарих процеса последната седмица, но и другите се ослушват и явно и през ум не им минава, че може да покопаят. Питат къде съм се учил да копая :) По това съдя, че явно има дефицит на часове по копане в детството. Мислех да им предложа да заменят часовете по Кокондо с нещо по-полезно, ама нали да не се обидят ...
Има и доста снимки, но явно вече ще се занимавам с тях като се върна есента.
ÑеÑи оÑе...
0 ÐоменÑаÑа:
ÐапиÑи коменÑаÑÐапиÑи коменÑаÑ
<< наÑална ÑÑÑаниÑа на дневника