Екскурзия на север

Днес цял ден въртяхме с колата на север от Сан Франциско. Присъедини се и съквартирантката ми Емили. Май между колегата ми Андреас и Емили се завърта някаква работа, ама да видим:)
Първо пътувахме дълго време по шосе No 1. Това е шосето, което минава по цялото западно крайбрежие. На моменти има много хубави гледки към океана.
Спирахме да ядем в някакво село. Малко като се мръдне от встрани от Сан Франциско много опустява района. Сега е доста зелено, точно както съм си представял прерията като чета Карл Май. подухваше лек бриз и тревата се люлееше.
После тръгнахме на изток в посока към Сонома и Напа - двете долини, които произвеждат виното. Тъкмо се чудехме как се прави дегустацията на вино и видяхме една табела "дегустация на вино - тук". Аха, спряхме и влязохме в нещо като магазин. Жената почна да ни омайва какво било хубаво виното, как много дъжд тая година, но засега няма поражения по реколтата. Остава да каже, че тая година няма да е хубаво виното, че да не дойдем догодина пак:)
Оказа се, че за дегустацията се плаща. Ако си купиш после вино не се плаща. Пробвахме разни вина. Нищо особено според мен, не знам защо ги продават по 40 долара. Накрая купихме най-евтиното бяло вино за 16 долара, ама пак платихме за две дегустации, защото се брой на човек. Трима дегустират, трима плащат.
Решихме, че няма да пробваме други изби. На връщане решихме да минем през Бъркли. Емили е учила там и ни показа кампуса. Точно днес явно се паднаха тържествата за завършване на годината и беше пълно със студенти и напудрени родители, особено на мексиканците. Студентите всички бяха с квадратни шапки и черни тоги. После ходихме на етиопски ресторант. Етиопците ядяли с ръце, без прибори, като индийците. Донесоха нещо като хляб и разни месца и зеленчуци да си ги взимаш с хляба. Малко се учудих на кухнята. Мислех, че в Етиопия мрат от глад, но ако се съди по това което донесоха не ще да е така. Мисля, че малко ни позалъгаха, че това е етиопска кухня. Но както и да е, добре си хапнахме.
На връщане имаше отвратително задръстване в Оуклънд и доста се изнервих, но в крайна сметка се прибрахме благополучно към 10 вечерта.