до сан франциско след хоремаг-а

Вчера показах на новите колеги къде е кръчмата. Заведох ги в "nut house". Те кръчмите, в които ходим са две, но тази си е баш хоремаг-а. И там има фъстъци и се хвърлят обелките по земята. Близо е до вкъщи, така че отидох с колелото. От около месец имам колело BМX. Не става за дълго каране, но до магазина, работа и кръчмата си е добро.
Казаха ми, че ако караш колело пийнал пак ти взимат книжката. Пренебрегнах забраната. Нещо много са взели да забраняват в страната на неограничените възможности.
Колегите се оказаха стабилни момчета и отхвърлихме доста материал. Открихме с два питчера Нюкасъл. После пробвахме един питчер "Fat tire" и един питчер "Гордън Бирш", но не ни харесаха особено. Накрая се спряхме на Fosters и ударихме два питчера. Питчера е кана около два литра и половина. Другите имена са марки на бира. Гордън Бирш се прави в Пало Алто. Като цяло всичките не струват особено, но крайния ефект е задоволителен. Играхме дартс (стрелички) и билярд. Прибрах се към 2:30, но не помня как. Колелото е в гаража, значи не съм го забравил. Гледам, че съм готвил и макарони, положението е било сериозно.
Сутринта към 10 се раззвъня телефона. Той звъни веднъж на две седмици, но винаги нацелва да ме събуди след тежка вечер. Беше Летиция, приятелката на Флориан. Той ми беше колега, но се прибра в Германия. Тя е от Бразилия и ще поседи още малко тук, преди да отиде при него в Германия да живеят там.
Та голям проблем - трябвало да ходи до Сан Франциско по някаква работа, дали съм можел да отида с нея, че не можела много добре да чете пътната карта. Предложих й да пробва без карта - Сан Франциско се вижда с невъоръжено око дори от интернационалната космическа станция, няма как да го пропусне. Проблемът бил повече с ориентацията в града, не извън него. Разбрах, че съпротивата е излишна. И без това ме цепеше главата, малко разходка няма да ми навреди. Та ходихме дотам, даде някакви подаръци на някой да ги носи на родата в Бразилия. Все едни и същи истории с бедните страни. Пращат се шоколади, бомбони, маратонки, кафе (пращаме кафе в Бразилия ?!?) и т.н. От Бразилия съответно бяха пристигнали някакви бурканчета, пържени месца, халвички, вафлички, гащи, чорапи. Малко се учуди, че не я питам какви са тия щурави трансфери на стока. Обясних й, че ситуацията ми е ясна, няма нужда от разяснения, освен това ме цепи глава.
Върнахме се в Пало Алто и ядохме монголската супа. Чак тогава ми се оправи главата.
Вечерта ходихме със съквартирантите до IKEA. Фиона търсеше диван. Аз не търсех нищо, но ми беше интересно да видя дали е по-различна IKEA-та от тази в Германия. Сградата е абсолютно същата. Имаше някои по-фешън дивани за американци. Видях лилавата масичка за телевизора и бюрото от хола. Цената е горе-долу същата, малко по-евтино заради ниския долар. Всичко е наред значи.
Все пак купих ново тиганче за яйцата, че любимото ми тиганче го отмъкна последният съквартирант като се изнесе. Купих и нова обръщалка да си ги обръщам. На старата й беше поизгоряла пластмасата. Обща стойност - 3.99 долара. Яйца се пържат на конвейр, така че си струва инвестицията. Сетих се Кинга как изпампурил китаеца с тиганчето по главата като работел като сервитьор в Лондон и после се чудел защо го уволнили.