интеграция по американски

Днес го ударих на мързел. Исках нещо да правя, но не можах да се преборя. Спах, лежах. Ходих да ям една пица в центъра. Все пак предприех опити да попивам от американската култура. Прочетох половин книжка с комикси "Дилбърт". От една седмица гледам, че стоят на масата, но не им бях обърнал внимание. Днес на закуска стана така, че всички се излюпиха заедно от стаите си и се събрахме на масата. Загледах се в книжката и съквартирантите ме питаха дали харесвам комикси "Дилбърт". Какъв е пък тоя Дилбърт, трябва ли да го знам? Изпаднаха в дружен шок. Такова животно не са срещали, да не знае за Дилбърт.
Окей, явно съм пропуснал нещо. Оказа се култова серия комикси. В общи линии осмива американското офисно ежедневие. Дилбърт е инженер с очила и вратовръзка, която по някакъв начин стърчи напред. Шефът му естествено е голяма кратуна и го побърква. Шефът също така има някакво малко човече, което го съветва как най-лесно да уволни някой или да скрие, че продават дефектни продукти от клиентите. Историйките са между 3 и 6 картинки. Ще пробвам да преведа една, без да рисувам обаче:)

Шеф: "Съкратих Тед, ще трябва да абсорбираш неговите функции."
Дилбърт: "Да абсорбирам неговите функции? Искаш да кажеш да работя две работи за една заплата?"
Шеф: "Не, искам да кажа да абсорбираш неговите функции ... по абсорбен начин ... като използваш осмоза, симбиоза и синергийни ефекти."
Дилбърт: "Можеш ли да променяш реалността като измисляш нови имена за прости неща?"
Шеф: "Искрено се надявам. В противен случай цялата ми кариера е била една ... една ..."
Дилбърт: "поредица от маймунско-мозъчни грешки?"

И така нататък. Съквартирантите твърдят, че всичко било истина. Ей Джей разказа за негова позната, на която й забранили да си залепи страничка с комикси Дилбърт в кюбикъла. Било против моралната политика на фирмата. Явно шефът й е прототип на шефчето от комиксите.
Както казах, абсорбирах половината книжка. Вечерта гледах 1 час "Симпсънс". С това смятам да съм си изпълнил нормата за интерграционни занимания за седмицата. Замислям се за варианта да сваля отнякъде всички серии на Симспънс и да се накажа една седмица да ги изгледам, че нещо не напредвам достатъчно с културата ми се струва.

Понеже току-що получих коментар от майка ми и става дума за китайски ресторанти се сетих за нещо интересно. Оказа се, че китайците са много хитри търговци. Като се нагнездят в поредната чужда държава първо проучват вкуса на местното население и си нагаждат "китайската" кухня към него. Понеже имах възможността да обиколя доста китайски ресторанти, при това с истински китайци, успях да разбера кое е истинска китайска храна. Няма цвъртящи пилета, пиле по китайски, по пекински, патки с мед и други щуротии. Ориза се яде натюр (steamed rice), без абсолютно никакви подправки, включае сол. Същото важи за чая. Основните ястия са десетина. Ресторант, който предлага повече ястия е американизиран боклук. Освен това в Китай има различни стилове кухни според региона. Примерно сечуанската кухня е много лютива (моя фаворит), защото региона сечуан е много усоен и студен и лютивото ги топли.